Самурай (на японски: 侍 – някой, който служи) е една от четирите основни класи в Древна Япония (самураи, земеделци, занаятчии и търговци.). Te са т.нар. защитници на Япония, войни, които живеят според свой неписан закон Бушидо (武士道|bushidō) – път на воина,

Важна част от бушидо закона било сепуку (切腹|seppuku) – самоубийствен ритуал, който позволявал на посрамен самурай отново да спечели честта си като премине в отвъдното, където самураите продължават да се водят от бушидо закона. Белег на самурайското съсловие били двата меча, опасани около кръста на самурая, както и характерната прическа.

Самураите в своето основно начало са били предимно кавалеристи – ездачи на коне, като тяхното основно оръжие били: лъкът или нагината – вид копие с извито острие. Доспехите им били пищни и красиви. Единствен шлемът на самурая бил направен от метал. Бронята наречена кузане била направена от кожа, лакирано дърво и коприна (за разлика от европейския ѝ аналог). Така самураят в бой бил подвижен и лек. Кузане била съобразена и с климата на Япония, който през определени периоди е влажен. 

Като родоначалник на термина самурай се счита принц Ямато, за когото се носят легенди. Силата му била изключителна, както и смелостта му. Именно тези качества са характерни за самурая. Идеализирания образ на самурай включва в себе си готовността да умре по всяко време в полза, защита или по желание на господаря си. Да не изпитва страх, но единствено съжаление, както и да презира материалните блага.

Източник: Wikipedia